В последното ми писание пожелах на всички спокойна почивка, най-вече защото аз самия излизах в отпуск и ми предстоеше такава.
Сега, след 1 седмица почивка и почти 4 работни дни успях да погледна блога с ясната мисъл, че е време да пиша.
Първо за почивката.
След куп подготовки и правене на неща в последния момент, благополучно успях да се изстрелям от София в посока Тетевен.
Слава Богу - нямаше задръствания и общо взето пътуването мина спокойно.
Спрях за малко в Тетевен - да се разтъпча и да пием по едно кафе някъде, след което отново в колата и забавление по завоите към Рибарица.
В Рибарица има запазена за нас стая във Вила Ненчев. Проблема бе да намерим вилата :)
След бързо обяснение къде съм и къде трябва да съм, паркирам на поляната пред виличката.
Бързо разтоварване на багажа, лек обяд и пляс в басейна.
Няма такова спокойствие - на всеки препоръчвам да отиде в Рибарица и по-точно в тази вила.
В страни от пътя, на тишина и с малък басейн, шезлонги, веранда - абе с три думи - всичко нужно има.
Благодарение на престоя си там стигнах до следния извод:
"Вино в басейна вечер е по-добре от цял ден в басейна преди това"
Както и да е - стана време да се преместим в следващото планирано място за отдих - Чифлик.
НИКОГА НИКОГА НИКОГА повече няма да отида в Чифлик - връх на простотията.
От престоя ми там има само две положителни неща и то със забележки:
1. Стаята бе хубава, чиста и удобна. За скромната сума от 70 левчета на нощувка....
2. Басейна е с минерална вода - топъл и чист. И е някъде около 12 квадратни метра.. може и по-малко.
Ако все пак решите да ходите там - хотел Елора - трябва да наемте всичките 4 стаи - само така си гарантирате спокойствие при басейна и извън него.
В рамките на 24 часа цялата ми почивка бе почти провалена.
- блъскане на врати от 9 сутринта до 1 през ноща;
- скачане в басейна с явната цел да бъдат намокрени всички наоколо;
- изливане на чаши през балкона;
- изхвърляне на боклук през балкона.
Това е само част от изпитание, на което бе подложено търпението ми.
В резюме - Рибарица - ДА, Чифлик - НЕ.
Последва спокойно прибиране и работен понеделник.
До тази сутрин единственото ми занимание бе да чета мейли, получени докато ме няма, да им отговарям и да си подреждам задачките за следващата седмица.
Днес вече имам 20 свободни минути, които използвам за да пиша.
Утре заминавам отново извън София за почивните дни. Този път се надявам да няма преживявания като в Чифлик.