Седя вече трета минута пред клавиатурата и се опитвам да опиша що за ден е четвъртък.
Не е като срядата - среда на седмицата .. работно такова ... не е петък - да си пред прага на почивни дни.
И хубав и лош ден е това четвъртъка.
Сега ми идва мисъл, че всички малко или много сме зациклили - всеки в своя си четвъртък.
Всеки /или поне повечето от хората/ си има причини да е доволен и причини да е умислен, причини да се усмихва и причини да плаче. В това число и аз самия.
Старите хора казват, че на края оставало само хубавото - лошото се забравя.
Дано в петък да съм забравил какво ми е било на главата в сряда.
Ще оставя това недовършено ...
Ако някой иска да добави нещо - да го напише в коментарите.