Тази сутрин попаднах на стари снимки от абитуриентския ми бал.
Какви шемети сме били всички.
Откровенно се забавлявах - най-вече на собствените си снимки и на спомените. Кой, какво си мислеше, кой какво планираше, кой от какво се интересуваше и с какво се забавляваше.
Сега, след повече от 10 години, си дадох сметка какъв бях, през какво минах и установявам, че в не малка степен съм щастлив късметлия.
По някакъв начин живота ми през тези само 10 години се подреди според това какво наистина исках. Определено не без проблеми, но пък сега мисля, че си заслужава. Заслужаваше си да живея на по-далеч път от родителите си, заслужаваше си да уча специалност, която ме влечеше, но за която не планирах да се пробвам. Заслужава си заради това, че се научих как да се справям с проблемите си, заради приятелите, заради всичко.
Това ме прави щастлив и ме кара да се чудя дали след още 10 години отново няма да попадна на стари снимки и да си кажа "Леле какъв шемет бях преди 10 години"
Надявам се, че отново ще съм доволен от постигнатото, от откритото и от живота като цяло.

не зная дали има друг, който да заслужава повече от теб да е доволен от "10те изминали години" - най-вероятно да, но ти поне доста се потруди да стигнеш там, където си в момента и продължаваш да се трудиш...

Голяма част от казаното нямаше да е вярно без приятелите, за което благодаря.